Още незапочната, неизсъществувана
Още не разтворила криле за полет
Едногодишно бебе, изрисувано
Под кроткия ти, мътен поглед
Още неповдигнала краче да стъпи
А земята олюля се и бурно потъна
Скрит от взора розов цвят напъпил
Скъса с крясък на живота струната
И в своя тих ужас залитнала
Плетеше надежди от сънища нежни
В реалност студена безжално повика я
Събра и захвърли дните копнежни
Такава бе любов едногодишна
Изпълнена с очакване, със нежелание
Несравнима с никои предишни
Безбъдещна, в последно издихание