Нощта попива бавно в плътта ми
Загадъчно тиха стаява се
С отмерени стъпки навлизаш в съня ми
Прекрачваики бавно света
Мечтая как тази нощ ще е вечна
И вечно ще бъдеш до мен
Как тихо, с усмивка човечна
Със теб ще посрещнем новия ден
Мечтая, а утрин е вече
Невинно, по детски със теб се разделям
Тъжно, нацупено, малко човече
Към своето бягащо щастие гледа.
Nadya's Blog 