Категория: Стихове

Тъжни фрески врязват се в съня
Мокра крайност линии събира
И бленуван, и далечен пак изглежда ми деня
Спомени в далечността извират
Аз искам те до мен да си
И тази нощ със теб да споделя
И да попивам във плътта си твоите искри
И да улавям в себе си едничката мечта
Животът с теб би бил магьосен
И този ден във мойта радост ще съм с теб
И устните ми ще са в цвят амброзен
И няма да усещам ужаса свиреп
Ужаса на младежта във днешни дни
И страха не ще докосвам с твоята душа
Зная с теб ще бъда най-щастлива
Най-щастлива ще създавам любовта

(на dope_hat)

Тъжни фрески врязват се в съня
Мокра крайност линии събира
И бленуван, и далечен пак изглежда ми деня
Спомени в далечността извират

Аз искам те до мен да си
И тази нощ със теб да споделя
И да попивам във плътта си твоите искри
И да улавям в себе си едничката мечта

Животът с теб би бил магьосен
И този ден във мойта радост ще съм с теб
И устните ми ще са в цвят амброзен
И няма да усещам ужаса свиреп

Ужаса на младежта във днешни дни
И страха не ще докосвам с твоята душа
Зная с теб ще бъда най-щастлива
Най-щастлива ще създавам любовта

(на Х.К.)

Студена сянка ме опива
Хладен вятър ме прегръща
Усмивка на лицето ми замира
Спомен тегнещ се завръща
Стискам жълтия мечок във длани
Музиката в моите очи се влива
Пак усещам нереалните измами
И опитвам да забравя, че съм жива
Мастилени петна ме следват
Във черни белези се скривам
От лятото, безкрайно безметежно,
Обирам слънчеви искри красиви
Страхувам се от свойта смърт
От дългия позорен шум,
Мечтите мои да захвърля
Безстрашна да изляза аз навън
Обичам болката позната
Обичам и говоря си сама
Заглеждайки в лицето на Луната
Отражението на моята тъга

(на Х.К.)

Студена сянка ме опива
Хладен вятър ме прегръща
Усмивка на лицето ми замира
Спомен тегнещ се завръща

Стискам жълтия мечок във длани
Музиката в моите очи се влива
Пак усещам нереалните измами
И опитвам да забравя, че съм жива

Мастилени петна ме следват
Във черни белези се скривам
От лятото, безкрайно безметежно,
Обирам слънчеви искри красиви

Страхувам се от свойта смърт
От дългия позорен шум,
Мечтите мои да захвърля
Сама, безстрашна да изляза аз навън

Обичам болката позната
Обичам и говоря си сама
Заглеждайки в лицето на Луната
Отражението на моята тъга

Искам да отида до морето,
и да те плесна по дупето.
Да сънувам луди крави,
и да тичам по морави.
Искам да съм шматка,
и да ровя със лопатка.
Да прескачам по небето,
и да бърквам във телето.
Искам да живея като котка.
Искам да си имам лодка,
и да плавам във луната,
и да плюя по зората!

Вечерта без теб ми беше тежка
Свивам дланите си във юмрук
Да те оставя сам…май беше грешка
На сълзите си се смея пак напук

И бирата остана недопита
Цигарата сама ще изгори
Не ми е смешно вече на шегите
… започва бавно да боли…

Безумна ярост в мисълта тупти
Часовника си в длани стискам
И времето антипатично си върви…
… защо не исках и защо ли искам…

И после търсих те натам… натам…
И никъде не те открих
Защо ли плаках ? Вече знам
къде си във сърцето си те скрих…

Почувствай смога на града,
по тротоарите безцелно разходи се,
сам си тук, и аз една
стоя до теб, със тебе дишам.

Но не питай повече за мен
и към наш’те дни назад не се обръщай;
Заминах си, ти беше изморен
от облачните ми, прекрасни къщи.

Без ясна цел по пътя тръгнах,
съмнявайки се в мен и във света,
ти не усети – аз се върнах
сега съм твоята сестра.

Тишината блъска яростно вратите
и по коридорите крещи
Ако я видиш нейде, я запитай
ще се срещнем ли със теб сами?
Зелени тротоари тичат помежду ни,
спокойствие меко застива в мъгла
и пречат ми чуждите думи
и вечер заспивам сама.
И теб пак те няма и няма!
… и бирата пия със друг.
Една малка и жестока измама –
тебе няма те тук!

Тишината блъска яростно вратите
и по коридорите крещи
Ако я видиш нейде, я запитай
ще се срещнем ли със теб сами?

Зелени тротоари тичат помежду ни,
спокойствие меко застива в мъгла
и пречат ми чуждите думи
и вечер заспивам сама.

И теб пак те няма и няма!
… и бирата пия със друг.
Една малка и жестока измама –
тебе няма те тук!

Ти знаеш, че си си виновен. Знаеш, че сгреши, нима искаш да се върнеш?
Опитваш се да изплашиш вяттъра, който се рови в косите ми, нима ревнуваш?
Сам, самотен самотата викаш, нима мога да се превърна и аз в самота?
Гониш хобитата ми и тръгваш с тях, нима искаш да бъда единствена?
Вплиташ се в мъглата, която ме обгръща, нима няма да ти позволя да ме прегърнеш?

Затриваш стъпките ми, убиваш другите, нима не допускаш друг до мен?
Неискрена усмивка пресрещта топлия ти поздрав, нима и аз ще бъда чуждата?
Красив си, знаеш, че те наблюдавам, нима ще избегнеш погледа ми?
Следя ръцете ти, усещам те до мен, нима се страхуваш да ти кажа, че те обичам?
Ти знаеш, че си виновен, харесва ти това… но нима съм твоята вина?