Пътуване

Хващам се за думите като за сламка.
Вписвам ги в последните страници на книгата,
а после я прелиствам пожълтяла.
Изгубвам се на хиляди парчета между редовете
и запълвам буквите със бяло.
Изтривам и печатам ги наново – неуморно,
все един и същи ритъм следвам
със различни цветове.
Цветове – съзнания и хора,
сивотата тук желязото кове
в смешни думи го обръща – до последно,
до последно, пак до края стигам
и се връщам
уморена.
Неусетно в стиховете се превръщам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s